Пролетта се върна
Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче
чирик-чирик, на скок-подскок, потрепна, клъвна и изпърха
в тръстиките край блатен слог и ето, пролетта се върна.
Денят е още босоног, коминът остър дим изкашля,
додея му дори на Бог от вечната човешка каша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
