Mar 27, 2024, 6:21 AM

Пролетта се върна

  Poetry
600 9 8

Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,

по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен

щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...

 

... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,

под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче

чирик-чирик, на скок-подскок, потрепна, клъвна и изпърха

 

в тръстиките край блатен слог и ето, пролетта се върна.

Денят е още босоног, коминът остър дим изкашля,

додея му дори на Бог от вечната човешка каша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...