6.11.2025 г., 6:43

Променена

192 0 0

Уж смирена съм, ала още по - дива,

твърдо решена да съм щастлива ,

уравновесена, ала и още по - луда,

нищо не прощаваща, щом не си струва!

 

Себе си нивга аз не предадох,

даже се чудех - как го постигах?

Пред никого нивга не коленичих,

нищо не взех, но градих и обичах!

 

Палих се бързо и винаги тичах,

ала и времето тича, а после - прах,

какво остава все се замислях,

бързах, бързах, а нима живях?

 

21' 02' 2023г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...