Променена
По-мъдра ли станах… Но друга съм вече…
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма…
Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка в своята същност.…
В доброто ще вярвам. Дори да боли.
Дали е от бръчките… Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии, ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам…
Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра… Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия…
онези, които ме карат да плача…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
