Поех във пътя Ти, Исусе,

и нито миг не съжалих.

Намери ме когато бях изгубена,

живота си с готовност Ти дарих.

Коя бях аз? Объркана самотница,

играеща си на щастлив живот.

За всичко смятах, че виновна съм.

Грехът притискаше ме с тежкия хомот.

А Ти от нищото измъкна ме тъй нежно,

постави ме високо – да Те видя.

Превърза ми сърцето – безутешното,

прошепна ми, че много Ти се свидя.

Помогна ми да спра да се преструвам

на силна, независима и горда.

Със лекота погрешните ми навици

изхвърли на живота ми зад борда.

И с бащинска утеха ме поведе

да прекося житейските пустини.

Морета раздели на две пред мене,

помогна ми с любов да ги премина.

Съблече грозните и мръсни дрипи,

с които дръзко бях се пременила.

Наместо тях грижовно ме облече

с одежди царски от златотъкана свила.

Коя бях аз… А днес коя съм!

На своя Бог принадлежа изцяло.

Надежда, бъдеще и мир ми даде

и всичко черно преобърна в бяло.