Променена в Исус
Поех във пътя Ти, Исусе,
и нито миг не съжалих.
Намери ме когато бях изгубена,
живота си с готовност Ти дарих.
Коя бях аз? Объркана самотница,
играеща си на щастлив живот.
За всичко смятах, че виновна съм.
Грехът притискаше ме с тежкия хомот.
А Ти от нищото измъкна ме тъй нежно,
постави ме високо – да Те видя.
Превърза ми сърцето – безутешното,
прошепна ми, че много Ти се свидя.
Помогна ми да спра да се преструвам
на силна, независима и горда.
Със лекота погрешните ми навици
изхвърли на живота ми зад борда.
И с бащинска утеха ме поведе
да прекося житейските пустини.
Морета раздели на две пред мене,
помогна ми с любов да ги премина.
Съблече грозните и мръсни дрипи,
с които дръзко бях се пременила.
Наместо тях грижовно ме облече
с одежди царски от златотъкана свила.
Коя бях аз… А днес коя съм!
На своя Бог принадлежа изцяло.
Надежда, бъдеще и мир ми даде
и всичко черно преобърна в бяло.
© Галина Пенева All rights reserved.
