Променлива съм като времето
Утре може да не ме познаеш -
променлива съм като времето.
Изменчива, неосезаема.
Сутрин, вдишала зеленото,
трева съм, цъфнала петуния.
Вечер съм пропита от мъглата.
А понякога съм светло новолуние,
стаило радостта в тъгата.
Променлива съм, дива като времето.
Зимата съм ледена вихрушка,
а може би и полъх топъл,
или снежинка, в преспа сгушена.
Сама понякога не се долавям.
Намирала съм се във залези,
или случайно в дъжд попаднала,
разлята нежно по перваза ти.
Затуй не ме търси у другите,
не ме очаквай в точно време.
Стисни очи и чувствай въздуха.
Сега навярно съм до тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
