Променям се

14.04.2005 г., 17:45 ч.

Поезия

1343 0 0

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.

В прахта ще заровя робско имане
от моите сълзи и мъртви мечти
и плоча надгробна над тях ще остане
венец от разперени, черни бодли.

Захвърлила старата своя одежда,
потъвам в река от чисти сълзи
и, молейки Бога с гореща надежда,
посрещам аз изгрева с други очи.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.