Apr 14, 2005, 5:45 PM

Променям се

  Poetry
1.7K 0 0
 

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.

В прахта ще заровя робско имане
от моите сълзи и мъртви мечти
и плоча надгробна над тях ще остане
венец от разперени, черни бодли.

Захвърлила старата своя одежда,
потъвам в река от чисти сълзи
и, молейки Бога с гореща надежда,
посрещам аз изгрева с други очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...