gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
2.07.2010 г., 8:59 ч.

Прометей 21 век 

  Поезия
1745 2 7

Денят не стига, за да оцелееш,
нощта не стига, няма да заспиш.
Кажи ми,  за какво живееш
и за това на кой ще отмъстиш?


В очите ти живеят въглени,
привлечени от кръглата луна.
Сълзите-сажди стичат се по бузите
катранени и пълни със вина.


И все се питаш кой те приковава
да съществуваш в този тъжен свят?
Да, ти си Прометеят! Но не знаят...
Кому е нужна твойта свобода?


Разбрал си вече, може би от скоро,
че хората виреят и в тъма.
Та те са слепи, неразумни хора,
забравили какво е светлина.


Денят не стига, за да оцелееш.

С един писец разрязал си дланта,
че няма смисъл вече да живееш -
мастилото прелива във кръвта.


Предсмъртен ред едва ли ще напишеш,
че вече няма кой да го чете.
Ръката ти трепери от излишък,
душата ти прелива в редове.


И огънят така се е разпалил -
опожарява белите листа
със кърваво мастило и със ВЯРА
в човешката НАДЕЖДА - ЛЮБОВТА.


На кой ще отмъстиш със тази драма?
Пореден провален живот!
С послание - кардиограма
на несполучил полу-бог.


И взирайки се още във тъмата,
въглените тлеят във мъгла.
Човекът днес не търси свободата.

И затова свободният е сам.

 

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??