Прометей 21 век
Денят не стига, за да оцелееш,
нощта не стига, няма да заспиш.
Кажи ми, за какво живееш
и за това на кой ще отмъстиш?
В очите ти живеят въглени,
привлечени от кръглата луна.
Сълзите-сажди стичат се по бузите
катранени и пълни със вина.
И все се питаш кой те приковава
да съществуваш в този тъжен свят?
Да, ти си Прометеят! Но не знаят...
Кому е нужна твойта свобода?
Разбрал си вече, може би от скоро,
че хората виреят и в тъма.
Та те са слепи, неразумни хора,
забравили какво е светлина.
Денят не стига, за да оцелееш.
С един писец разрязал си дланта,
че няма смисъл вече да живееш -
мастилото прелива във кръвта.
Предсмъртен ред едва ли ще напишеш,
че вече няма кой да го чете.
Ръката ти трепери от излишък,
душата ти прелива в редове.
И огънят така се е разпалил -
опожарява белите листа
със кърваво мастило и със ВЯРА
в човешката НАДЕЖДА - ЛЮБОВТА.
На кой ще отмъстиш със тази драма?
Пореден провален живот!
С послание - кардиограма
на несполучил полу-бог.
И взирайки се още във тъмата,
въглените тлеят във мъгла.
Човекът днес не търси свободата.
И затова свободният е сам.
© Горяна Панайотова All rights reserved.
