Бълхица малка се затръшка:
– Ах, искам да съм листна въшка!
Загубих ловната си стръв!...
От алкохол в човешка кръв
препивам!... Всеки ден глава
ме цепи, вкуся ли кръвта,
че всеки трети е пиян...
И моят е резил голям!
Но в миг дочу я листна въшка
и след бълхицата изпъшка:
– Защо се вайкаш, сестро мила?!
На, водя те със три промила!...
Напих се днес до козирката,
щом цопнах в мешана салата!
Над нея гълташе ракия
един наквасен аджамия!
И сам гаврътна десет чаши!...
Ох, тежки са съдбите наши!
Накрая двете, уморени,
прибират клюмнали антени...
Ухилена, лети винарка –
напушената им другарка –
и вика:
– Вдигам мощен тост
за вашия произход прост!
Как пиенето ще научите,
щом кръв и хлорофили смучите?!
Директно пийвам от казана,
кога ракийката варят!
Не мога махмурлук да хвана!
Така се учи занаят!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Браво!