ПРОМЯНА
Животът продължава,
поне за тебе е така -
на теб подаръци ще дава,
а мен захвърля във прахта.
Най - сетне ще живееш,
за теб желаното ще е,
като слънчице ще грееш,
за теб е цялото небе.
Сега пак черна ще застана
до твоя стар портрет,
ограбена съм, но в замяна
подаръците са за теб...
Аз подарък си избрах
и получих го, уви,
щастлив да си мечтах,
но не бе така във моите мечти...
И в тях щастлив ти беше,
но подаръкът... аз бях,
в мечтите Ти до мен стоеше
и туй бе малкият ни грях.
Но и така ще съм доволна -
щом усмивката блести,
а съдбата тъй подмолна
на друг ще трябва да мъсти.
Тя искаше да ме сломи с това,
но бе забравила сега -
щастлив да си бе моята мечта,
макар без мене под ръка.
Със друг съм вече толкоз време,
защо за тебе мисля пак?...
Подаръкаът за мене цяло бреме,
за теб е толкоз благ.
Не бива да се впечатлявам -
ти не си животът мой,
защо ли толкоз съжалявам,
къде е този мой покой?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
