Животът продължава,
поне за тебе е така -
на теб подаръци ще дава,
а мен захвърля във прахта.

Най - сетне ще живееш,
за теб желаното ще е,
като слънчице ще грееш,
за теб е цялото небе.

Сега пак черна ще застана
до твоя стар портрет,
ограбена съм, но в замяна
подаръците са за теб...

Аз подарък си избрах 
и получих го, уви,
щастлив да си мечтах,
но не бе така във моите мечти...

И в тях щастлив ти беше,
но подаръкът... аз бях,
в мечтите Ти до мен стоеше
и туй бе малкият ни грях.

Но и така ще съм доволна -
щом усмивката блести,
а съдбата тъй подмолна
на друг ще трябва да мъсти.

Тя искаше да ме сломи с това,
но бе забравила сега -
щастлив да си бе моята мечта,
макар без мене под ръка.

Със друг съм вече толкоз време,
защо за тебе мисля пак?...
Подаръкаът за мене цяло бреме,
за теб е толкоз благ.

Не бива да се впечатлявам -
ти не си животът мой,
защо ли толкоз съжалявам,
къде е този мой покой?