27.12.2006 г., 1:15

''Промяна''

1K 0 0
       Промяна

И когато тъмнина настане,
моли се ти със струни,
нежно докосвай китарата черна.
Като ангел в ноща ще отлетя,
носена не от крила,
а от омагьосваща музика.
И зная ще намеря покой
сред облаците снежнобели,
няма да има чувства принизени.
Спомените неприятни в сандък заключен ще оставя,
с чисто съзнание и душа,
ще отлетя,тъгата ще забравя.
Пътя ми никой не ще препречи,
твърде силно го желая,
никой не ще се осмели,
няма да се колебая.
И с усмивка ще вървя напред,
никой не ме интересува,
щом не са се осъзнали,
душевността за тях не съществува.
В ръката китара,
в сърцето надежда,
по стълбата на мира ще се изкача,
дори за ''Сбогом'' няма да спра.
Достатъчно жертви и разочарования,
вече няма място за признания,
молба или прошка,
нито една няма да отправя.
Стига с колебанието,
вече имам нова,силна вяра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...