Dec 27, 2006, 1:15 AM

''Промяна''

  Poetry
1K 0 0
       Промяна

И когато тъмнина настане,
моли се ти със струни,
нежно докосвай китарата черна.
Като ангел в ноща ще отлетя,
носена не от крила,
а от омагьосваща музика.
И зная ще намеря покой
сред облаците снежнобели,
няма да има чувства принизени.
Спомените неприятни в сандък заключен ще оставя,
с чисто съзнание и душа,
ще отлетя,тъгата ще забравя.
Пътя ми никой не ще препречи,
твърде силно го желая,
никой не ще се осмели,
няма да се колебая.
И с усмивка ще вървя напред,
никой не ме интересува,
щом не са се осъзнали,
душевността за тях не съществува.
В ръката китара,
в сърцето надежда,
по стълбата на мира ще се изкача,
дори за ''Сбогом'' няма да спра.
Достатъчно жертви и разочарования,
вече няма място за признания,
молба или прошка,
нито една няма да отправя.
Стига с колебанието,
вече имам нова,силна вяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...