13.03.2014 г., 17:13

Промяна

805 1 0

Промяната започва от душата,

от силата, дълбоко вътре скрита,

това, че слаби са ръцете и краката,

не бива да те спира да опиташ.

Естествено и без да мисли много

детето научава се да крачи;

защо ли ние някак си не можем

да махнем своите невидими спирачки?

Все някой друг постига резултати,

а ние търсим свойте оправдания,

разглеждаме картинки със цитати,

а някой друг... печели състезания!

"Не мога", "Нямам време", "Нямам сила"-

това си казваш тихо всеки ден,

оставяш се животът да те смила,

със свойта неспособност примирен.

Но идва миг, когато казваш "Стига!

Омръзна ми да лазя във праха!"

и най-накрая в тебе се надига

желание да тръгнеш към върха!

Започваш бавно, стъпка подир стъпка,

препъваш се, изправяш се, пълзиш,

страхът от новото превръща се във тръпка,

разпалва се мечтата да летиш.

Умът ти се опразва от тревоги,

от сивите човешки тегоби,

оставяш тялото си да те води,

да ти разкрие свойте висоти.

И някак си ти става все по-леко,

макар и да си скапан от умора;

оказва се, че бавно и полека,

се връщаш сред усмихнатите хора!

 

Малко ходя да бягам и от пренасищането с кислород, мозъчето ми взе, че роди тая хубост ;) Не претендирам за велика художествена стойност, просто се изля от само себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...