1.08.2015 г., 20:02

Промяна

473 0 1

Промяна

 

Не те ли дразни колко лесно се нервирам

и паля се бързо за малки неща,

че с друг да танцувам за редно намирам,

че с половин час отново закъснях…

 

Не те ли дразни, че обичам да излизам нощем,

че понякога те ревнувам или избухвам,

че имам 100 чанти, а искам да си взема още,

че прекалено скъпи дрехи си купувам…

 

Не се ли ядосваш когато започна с теб да споря,

не искаш ли нещо в мен да промениш,

че не спирам часове за какво ли не да ти говоря,

че обяда на бездомно куче днес си подарих…

 

Не се ли ядосваш, че гледам сапунени сериали,

че усилвам музиката и в банята че пея,

че мога да изхарча заплатата ти за чифт сандали

или че мога да проспя цяла неделя…

 

Че вместо да сготвя, ям понякога остатъци,

че танцувам навън и се смея невъзпитано със глас,

Гледаш ме влюбено - претъпкана съм с недостатъци

и казваш спокойно „Такава те обичам, аз!“...

 

Мъжете са егоистични не харесват и не търпят това,

може ли да се живее с мен, без да се променя кажете?

„Всъщност, мила, искам да променя в тебе три неща:

името, адреса ти и гледната ти точка за мъжете!“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ако не обожаваме недостатъците на тези които обичаме,то тогава не можем да твърдим,че наистина сме влюбени."
    Някой го беше казал,Шекспир или някои друг,не се сещам...важното е,че е много точно. Твоя човек си те обича каквато си...и това е чудесно!Ако не сме на 100% истински пред най-близкия си,ако се налага да се преструваме,то тогава те обичат не нас,каквито сме,а това,което им се нрави на тях...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...