1.08.2015 г., 20:02 ч.

Промяна 

  Поезия » Любовна
298 0 1

Промяна

 

Не те ли дразни колко лесно се нервирам

и паля се бързо за малки неща,

че с друг да танцувам за редно намирам,

че с половин час отново закъснях…

 

Не те ли дразни, че обичам да излизам нощем,

че понякога те ревнувам или избухвам,

че имам 100 чанти, а искам да си взема още,

че прекалено скъпи дрехи си купувам…

 

Не се ли ядосваш когато започна с теб да споря,

не искаш ли нещо в мен да промениш,

че не спирам часове за какво ли не да ти говоря,

че обяда на бездомно куче днес си подарих…

 

Не се ли ядосваш, че гледам сапунени сериали,

че усилвам музиката и в банята че пея,

че мога да изхарча заплатата ти за чифт сандали

или че мога да проспя цяла неделя…

 

Че вместо да сготвя, ям понякога остатъци,

че танцувам навън и се смея невъзпитано със глас,

Гледаш ме влюбено - претъпкана съм с недостатъци

и казваш спокойно „Такава те обичам, аз!“...

 

Мъжете са егоистични не харесват и не търпят това,

може ли да се живее с мен, без да се променя кажете?

„Всъщност, мила, искам да променя в тебе три неща:

името, адреса ти и гледната ти точка за мъжете!“.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ако не обожаваме недостатъците на тези които обичаме,то тогава не можем да твърдим,че наистина сме влюбени."
    Някой го беше казал,Шекспир или някои друг,не се сещам...важното е,че е много точно. Твоя човек си те обича каквато си...и това е чудесно!Ако не сме на 100% истински пред най-близкия си,ако се налага да се преструваме,то тогава те обичат не нас,каквито сме,а това,което им се нрави на тях...
Предложения
: ??:??