11.08.2018 г., 20:36

Промяна

410 0 0

Вече не бързам да разчиствам след себе си,

да се гледам в огледалото до ослепяване,

да репетирам на ум думите си към теб,

ситуациите отново да проигравам.

 

Вече не се тревожа и как изглеждам

не очаквам и закъсняло признание,

престанах преди утрото да проглеждам

и да използвам въздишки, вместо дихание.

 

Чудиш се какво се е променило в мен?

Даже малко ти липсват писмата ми?

О, една истинска свобода ми възвърна силите

и промени коренно обстоятелствата.

 

Аз дори не съм сигурна още в себе си –

може ли просто да съм си я измислила?

Но дори и все още да не съм я срещнала,

аз съм сигурна, че тя ще е истинската.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...