Вече не бързам да разчиствам след себе си,

да се гледам в огледалото до ослепяване,

да репетирам на ум думите си към теб,

ситуациите отново да проигравам.

Вече не се тревожа и как изглеждам

не очаквам и закъсняло признание,

престанах преди утрото да проглеждам

и да използвам въздишки, вместо дихание.

Чудиш се какво се е променило в мен?

Даже малко ти липсват писмата ми?

О, една истинска свобода ми възвърна силите

и промени коренно обстоятелствата.

Аз дори не съм сигурна още в себе си –

може ли просто да съм си я измислила?

Но дори и все още да не съм я срещнала,

аз съм сигурна, че тя ще е истинската.