Aug 11, 2018, 8:36 PM

Промяна

  Poetry
412 0 0

Вече не бързам да разчиствам след себе си,

да се гледам в огледалото до ослепяване,

да репетирам на ум думите си към теб,

ситуациите отново да проигравам.

 

Вече не се тревожа и как изглеждам

не очаквам и закъсняло признание,

престанах преди утрото да проглеждам

и да използвам въздишки, вместо дихание.

 

Чудиш се какво се е променило в мен?

Даже малко ти липсват писмата ми?

О, една истинска свобода ми възвърна силите

и промени коренно обстоятелствата.

 

Аз дори не съм сигурна още в себе си –

може ли просто да съм си я измислила?

Но дори и все още да не съм я срещнала,

аз съм сигурна, че тя ще е истинската.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...