23.01.2011 г., 12:00

Промяна в пиесата

683 0 2

Сред тихата самотност на балкона,

към Луната простряла ръка,

аз те чаках - напълно нескромна,

ала ти при мен не поспря.

 

Говорех за клетви, за дрязги на кръвта,

и за това как те обичам.

Но отговор не дойде - Ромео закъсня.

Нощта през пръстите изтича.


*

Нещо май че е сбъркал поета 

под на Амур обстрела суров.

Грешка в Шекспир: не разбра Жулиета,

че под маските няма любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе идейност има, но изпълнението куца.
    Какво значи "напълно нескромна"? Може ли някой да е ненапълно скромен?Това ми звучи като "малко бременна".
    Лиричната героиня с кой акъл очаква Ромеото да отговори когато тя се е развихрила на тема клетви и дрязги на кръвта? Пък и Ромео, мен ако питате, си е имал извинение - така де, оказва се, че докато Жулиета му е говорила за любовта си и ония предните интересни неща, той просто не е бил там - закъснял, човекът. Е, как, аджеба, да и отговори, като не я е чул какви ги бръщолеви?
    Това, че лирическата героиня на въпросното откровение не е Жулиета, не значи, че има грешка в Шекспир - дайте да се разберем по въпроса. Ако тя се е изживявала като такава, и после най-накрая и е светнало, че не е така, е друга тема. Шекспир не го бъркайте тук.Грешка в Шекспир няма.

    Едно много хубаво изречение:
    Нощта през пръстите изтича.

  • Харесва ми.Продължавай! Успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...