Живея с мисълта за теб,
вярвам, че ме обичаш ти,
но отбягваш ме
със всеки твой казан ред
и не мислиш как се чувствам аз.
Всеки път, като те срещна,
виждам влюбено момче,
но с времето се промени
и не приличаш на себе си.
Как да си върна човека,
който обичам, ми кажи
и не овъртай повече:
дали ме обичаш още ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Христова Всички права запазени
.Един съвет от мен-рисувай с думи,намесвай природата,не я пренебрегвай,тя ти е дала дарбата да пишеш.Не се отказвай!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
