Живея с мисълта за теб,
вярвам, че ме обичаш ти,
но отбягваш ме
със всеки твой казан ред
и не мислиш как се чувствам аз.
Всеки път, като те срещна,
виждам влюбено момче,
но с времето се промени
и не приличаш на себе си.
Как да си върна човека,
който обичам, ми кажи
и не овъртай повече:
дали ме обичаш още ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Христова Всички права запазени
.Един съвет от мен-рисувай с думи,намесвай природата,не я пренебрегвай,тя ти е дала дарбата да пишеш.Не се отказвай!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
