Живея с мисълта за теб,
вярвам, че ме обичаш ти,
но отбягваш ме
със всеки твой казан ред
и не мислиш как се чувствам аз.
Всеки път, като те срещна,
виждам влюбено момче,
но с времето се промени
и не приличаш на себе си.
Как да си върна човека,
който обичам, ми кажи
и не овъртай повече:
дали ме обичаш още ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Христова Всички права запазени
.Един съвет от мен-рисувай с думи,намесвай природата,не я пренебрегвай,тя ти е дала дарбата да пишеш.Не се отказвай!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
