Живея с мисълта за теб,
вярвам, че ме обичаш ти,
но отбягваш ме
със всеки твой казан ред
и не мислиш как се чувствам аз.
Всеки път, като те срещна,
виждам влюбено момче,
но с времето се промени
и не приличаш на себе си.
Как да си върна човека,
който обичам, ми кажи
и не овъртай повече:
дали ме обичаш още ти?
© Поли Христова All rights reserved.
.Един съвет от мен-рисувай с думи,намесвай природата,не я пренебрегвай,тя ти е дала дарбата да пишеш.Не се отказвай!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
