Живея с мисълта за теб,
вярвам, че ме обичаш ти,
но отбягваш ме
със всеки твой казан ред
и не мислиш как се чувствам аз.
Всеки път, като те срещна,
виждам влюбено момче,
но с времето се промени
и не приличаш на себе си.
Как да си върна човека,
който обичам, ми кажи
и не овъртай повече:
дали ме обичаш още ти?
© Поли Христова All rights reserved.
.Един съвет от мен-рисувай с думи,намесвай природата,не я пренебрегвай,тя ти е дала дарбата да пишеш.Не се отказвай!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
