Пропадане
Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.
Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.
Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност.
Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
Животът - трансформиран във висша малоценност,
спокойствие, пияно от чаша силен стрес.
Мълчание!
Прекланям се пред тази гениалност -
как хората успяват душата да убият.
Защо и аз си нямам подобна уникалност,
а истината своя във сива сянка крия...
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.
Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.
Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност.
Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
Животът - трансформиран във висша малоценност,
спокойствие, пияно от чаша силен стрес.
Мълчание!
Прекланям се пред тази гениалност -
как хората успяват душата да убият.
Защо и аз си нямам подобна уникалност,
а истината своя във сива сянка крия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
!
