Aske (Петя Косева)
110 452
8.11.2007 г., 21:36 ч.

Пропадане 

  Поезия
645 0 5
Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.

Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.

Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност.
Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
Животът - трансформиран във висша малоценност,
спокойствие, пияно от чаша силен стрес.

Мълчание!
Прекланям се пред тази гениалност -
как хората успяват душата да убият.
Защо и аз си нямам подобна уникалност,
а истината своя във сива сянка крия...

© Петя Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??