Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.
Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.
Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност. ...