Nov 8, 2007, 9:36 PM

Пропадане

Poetry

799 0 5

Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.

Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.

Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност.
Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
Животът - трансформиран във висша малоценност,
спокойствие, пияно от чаша силен стрес.

Мълчание!
Прекланям се пред тази гениалност -
как хората успяват душата да убият.
Защо и аз си нямам подобна уникалност,
а истината своя във сива сянка крия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Demonica (Мони Божилова)

"Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
...
Прекланям се пред тази гениалност" !

2007-11-29T16:42:46+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Аплодисменти,Аске:>

2007-11-09T08:37:59+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

Интересно сив поглед....

2007-11-08T23:27:15+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Интересни размисли!
Поздрав!

2007-11-08T22:20:11+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Много силно, много ! Браво ! Искам още - също така силно, но много оптимистично - аз съм непоправим оптимист ... Благодаря за хубавия стих !

2007-11-08T22:19:55+02:00