Сама съм във нощта
и мислите си чувам.
Напира в мен скръбта
и бури във главата ми бушуват.
Не виждам светлина в тунела.
Пътуват мислите ми сляпо.
Разкъсва се душата ми като дантела.
Животът ми превърна се във блато.
И падам, лазя, но не се предавам.
Oбичам, мразя, но не се оставям
на Демона в ръцете.
Надежда винаги оставям ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация