Пропадане
Сама съм във нощта
и мислите си чувам.
Напира в мен скръбта
и бури във главата ми бушуват.
Не виждам светлина в тунела.
Пътуват мислите ми сляпо.
Разкъсва се душата ми като дантела.
Животът ми превърна се във блато.
И падам, лазя, но не се предавам.
Oбичам, мразя, но не се оставям
на Демона в ръцете.
Надежда винаги оставям
за слънчевия лъч в небето.
Изплуват мислите ми над мъглата.
Политат пак към небесата.
И цветни краски във душата
ме извисяват в синевата.
АЗ силна съм!
Не се предавам лесно.
Жената-Воин съм!
В борба съм вечно!
Щом Ангелът и Демонът се сблъскат
искри прехвърчат и се пръскат.
Кръстосват - ангелски криле
със дяволски тризъбец.
И в тази битка оцелях.
Разпъната на кръста бях.
Изплувах, дращих с нокти
и с любовта в живота
НАДДЕЛЯХ !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Всички права запазени
По някога се чувстваме смазани и безсилни,но в момента,в който си кажа-ставаш и продължаваш,тръгвам пак напред и нагоре....Всеки има спадове и сривове в живота си и честно казано най-много от това боли и се усеща,когато е свързано с душата и състоянието и
