10.06.2011 г., 11:40

Пропадна моралът

506 2 0

          ПРОПАДНА МОРАЛЪТ

 

Не сме познати със морала…

Във дефицит е верността!

Със нас изтриват, като със парцали,

излъсканите светила!

 

От дългите години в робство,

не знаем   що е Свобода!

Заменяме я за удобство!

Продаваме   се  за пара!...

 

Ний нямаме и   благородство…

Не сме човеци по душа!...

И без приятелство и родство

по низкото вървим пеша!

 

Били сме винаги хайдути.

Вървяли сме след Зависта…

Към чуждото с очи подути,

не   виждаме и Радостта...

 

Пословична е бедността ни,

затуй по чуждото ламтим.

А алчността е във кръвта ни...

От яд по чуждото не спим!

 

Със нас  вървят   и хитрините.

Разправяме се с мъдростта!

Не са ни интересни дните,

защото тънем в Пошлостта.

 

Обичаме си и лъжите.

Мечтаем все да  отмъстим!

С това ни знаят  по страните...

От Завист в нощите  не спим!

 

О, тук, в цветущите Балкани,

Разбойникът е важен  чин…

Ний само кожата си браним!...

... А аз, на този  край, съм син!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....