Пропадна моралът

          ПРОПАДНА МОРАЛЪТ

Не сме познати със морала…

Във дефицит е верността!

Със нас изтриват, като със парцали,

излъсканите светила!

От дългите години в робство,

не знаем   що е Свобода!

Заменяме я за удобство!

Продаваме   се  за пара!...

Ний нямаме и   благородство…

Не сме човеци по душа!...

И без приятелство и родство

по низкото вървим пеша!

Били сме винаги хайдути.

Вървяли сме след Зависта…

Към чуждото с очи подути,

не   виждаме и Радостта...

Пословична е бедността ни,

затуй по чуждото ламтим.

А алчността е във кръвта ни...

От яд по чуждото не спим!

Със нас  вървят   и хитрините.

Разправяме се с мъдростта!

Не са ни интересни дните,

защото тънем в Пошлостта.

Обичаме си и лъжите.

Мечтаем все да  отмъстим!

С това ни знаят  по страните...

От Завист в нощите  не спим!

О, тук, в цветущите Балкани,

Разбойникът е важен  чин…

Ний само кожата си браним!...

... А аз, на този  край, съм син!