Какво е днес добре да си живял,

не стига май да се родиш, а после,

от бързане живота пропилял,

да молиш с глас за малко време още.

Къде са приказните ни години

на радост, вечен празник и любов,

какво и как, и колко имаме

е формулата нова за живот.

В какво превърнаха се бляновете бели,

дошли внезапно с вятъра от юг,

обратно май са с него полетели -

изгубени, наместо с нас и тук.

Всичко ценно все от нас се плаши

и в миг изчезва, без да се усетим,

сякаш сме разбойници, апаши,

или са ценностите скъсани билети.

Захвърлени, вместо съхранени,

заместени от думи незаслужени

от чужди хора, чисти лицемери...

И все се търсим в себе си изгубени.

И щом направим късно равносметка

на времето, което сме пилели,

разбираме, че все за наша сметка

животът и съдбата са се смели...