Пропиляно
Какво е днес добре да си живял,
не стига май да се родиш, а после,
от бързане живота пропилял,
да молиш с глас за малко време още.
Къде са приказните ни години
на радост, вечен празник и любов,
какво и как, и колко имаме
е формулата нова за живот.
В какво превърнаха се бляновете бели,
дошли внезапно с вятъра от юг,
обратно май са с него полетели -
изгубени, наместо с нас и тук.
Всичко ценно все от нас се плаши
и в миг изчезва, без да се усетим,
сякаш сме разбойници, апаши,
или са ценностите скъсани билети.
Захвърлени, вместо съхранени,
заместени от думи незаслужени
от чужди хора, чисти лицемери...
И все се търсим в себе си изгубени.
И щом направим късно равносметка
на времето, което сме пилели,
разбираме, че все за наша сметка
животът и съдбата са се смели...
© Елица All rights reserved.
