ПРОПУСНАТА ФИЕСТА

Животът профуча през мен със 200,

не смогна да рече дори – здравей! –

красив – като пропусната фиеста,

в която аз живях с Хемингуей.

Любови, смърти, бракове, разводи,

Жени и вино, вино и Жени! –

и днес една светулчица ме води

към своите сияйни бъднини.

Под залеза над тъжните ми кръчми

дано един ден Бог ме приюти? –

на стих събирам всички свои мъчни

печали и тревоги – и мечти.

Какво не сторих, аз добре го зная,

какво пропуснах, ще го премълча –

да ръсна сол в душата на кравая,

да ви го дам – на своята бохча.

А моят Бог – Хемингуей, до днеска

дори насън! – при мен не се яви.

Животът мой бе истинска фиеста,

която вече свършва. C 'est La Vie!