8.06.2024 г., 8:15

Пропусната фиеста

391 3 1

ПРОПУСНАТА ФИЕСТА

 

Животът профуча през мен със 200,

не смогна да рече дори – здравей! –

красив – като пропусната фиеста,

в която аз живях с Хемингуей.

 

Любови, смърти, бракове, разводи,

Жени и вино, вино и Жени! –

и днес една светулчица ме води

към своите сияйни бъднини.

 

Под залеза над тъжните ми кръчми

дано един ден Бог ме приюти? –

на стих събирам всички свои мъчни

печали и тревоги – и мечти.

 

Какво не сторих, аз добре го зная,

какво пропуснах, ще го премълча –

да ръсна сол в душата на кравая,

да ви го дам – на своята бохча.

 

А моят Бог – Хемингуей, до днеска

дори насън! – при мен не се яви.

Животът мой бе истинска фиеста,

която вече свършва. C 'est La Vie!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Под залеза над тъжните ми кръчми
    дано един ден Бог ме приюти? –
    на стих събирам всички свои мъчни
    печали и тревоги – и мечти.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...