Пропусната фиеста
ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей.
Любови, смърти, бракове, разводи,
Жени и вино, вино и Жени! –
и днес една светулчица ме води
към своите сияйни бъднини.
Под залеза над тъжните ми кръчми
дано един ден Бог ме приюти? –
на стих събирам всички свои мъчни
печали и тревоги – и мечти.
Какво не сторих, аз добре го зная,
какво пропуснах, ще го премълча –
да ръсна сол в душата на кравая,
да ви го дам – на своята бохча.
А моят Бог – Хемингуей, до днеска
дори насън! – при мен не се яви.
Животът мой бе истинска фиеста,
която вече свършва. C 'est La Vie!
© Валери Станков All rights reserved.
