8 jun 2024, 8:15

Пропусната фиеста

  Poesía
395 3 1

ПРОПУСНАТА ФИЕСТА

 

Животът профуча през мен със 200,

не смогна да рече дори – здравей! –

красив – като пропусната фиеста,

в която аз живях с Хемингуей.

 

Любови, смърти, бракове, разводи,

Жени и вино, вино и Жени! –

и днес една светулчица ме води

към своите сияйни бъднини.

 

Под залеза над тъжните ми кръчми

дано един ден Бог ме приюти? –

на стих събирам всички свои мъчни

печали и тревоги – и мечти.

 

Какво не сторих, аз добре го зная,

какво пропуснах, ще го премълча –

да ръсна сол в душата на кравая,

да ви го дам – на своята бохча.

 

А моят Бог – Хемингуей, до днеска

дори насън! – при мен не се яви.

Животът мой бе истинска фиеста,

която вече свършва. C 'est La Vie!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Под залеза над тъжните ми кръчми
    дано един ден Бог ме приюти? –
    на стих събирам всички свои мъчни
    печали и тревоги – и мечти.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...