8 jun 2024, 8:15

Пропусната фиеста

  Poesía
393 3 1

ПРОПУСНАТА ФИЕСТА

 

Животът профуча през мен със 200,

не смогна да рече дори – здравей! –

красив – като пропусната фиеста,

в която аз живях с Хемингуей.

 

Любови, смърти, бракове, разводи,

Жени и вино, вино и Жени! –

и днес една светулчица ме води

към своите сияйни бъднини.

 

Под залеза над тъжните ми кръчми

дано един ден Бог ме приюти? –

на стих събирам всички свои мъчни

печали и тревоги – и мечти.

 

Какво не сторих, аз добре го зная,

какво пропуснах, ще го премълча –

да ръсна сол в душата на кравая,

да ви го дам – на своята бохча.

 

А моят Бог – Хемингуей, до днеска

дори насън! – при мен не се яви.

Животът мой бе истинска фиеста,

която вече свършва. C 'est La Vie!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Под залеза над тъжните ми кръчми
    дано един ден Бог ме приюти? –
    на стих събирам всички свои мъчни
    печали и тревоги – и мечти.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...