19.07.2009 г., 22:08 ч.
Пророчеството
Сега си спомням, беше преди време.
Тя каза, че е срещнала жена.
Която бъдещето и предрекла,
от утрешното до смъртта.
Тя казала ù, че ще е щастлива,
че ще си има две деца.
Немирни, весели, игриви,
като врабчета под дъжда.
Тя казала ù, че ще се справя,
в живота си със лекота.
От всяка трудност ще излиза,
със гордо вдигната глава.
И само нещо да добавя,
от туй, що казала ù Тя.
Тя казала ù, че без мен
предрича нейната съдба.
© Георги Митренов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не вярвай на пророчества!
Поздрави за хубавото стихо! -
и "само" това дребно нещо накрая, казано между другото, едва ли не...
хубав стих
аз бих сменила всичкото казано за неизвестност (със сигурност много по-хубава) с човек, когото...
и така
-
Стилът ми прилича на руските частушки - някак си игриво звучи, въпреки...Свежест е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но стихът е хубав, носи настроение и чувство.