Сега си спомням, беше преди време.
Тя каза, че е срещнала жена.
Която бъдещето и предрекла,
от утрешното до смъртта.
Тя казала ù, че ще е щастлива,
че ще си има две деца.
Немирни, весели, игриви,
като врабчета под дъжда.
Тя казала ù, че ще се справя,
в живота си със лекота.
От всяка трудност ще излиза,
със гордо вдигната глава.
И само нещо да добавя,
от туй, що казала ù Тя.
Тя казала ù, че без мен
предрича нейната съдба.
© Георги Митренов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
