Прошка
863
0
2
Прошка търсиш ти
в душата изиграна,
тя отдавна ти прости,
но да те обича вече няма.
Да се прероди не може
в любов отново,
тя обидата остава да тежи,
завинаги като отрова.
И споменът на дъното
дълго ще те влачи,
за всички наши нощи
сърцето ти ще плаче.
Прошка ти поднасям,
взимай я и тръгвай,
към мен недей поглежда,
погледът ти няма да ме върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Наумова Всички права запазени
