unreal (Силвия)
21 36
1.02.2007 г., 12:57 ч.

Прошка 

  Поезия
731 1 2
Очите ми потъват в сълзи,
съзнанието се губи в лабиринти,
а тялото не може да помръдне.
Душите ни се лутат все сами,
във мрака пътя си не могат да намерят,
но няма кой да ги спаси,
ще останат завинаги в тази мистерия.
Дали ще каже някой: „Съжалявам,
прости за грешката ми, забрави я”,
дали ще тръгне пръв по пътя на промяната,
без да търси възмездие, макар и невинен.
Кога ще разберем онази истина,
че обидата убива ни по малко,
а прошката, ако е искрена,
ще ни спаси от ужаса на блатото.
Загърбвайки ненавист, оправдания
и всичко що върви на равно с отчаянието,
ако не си простим за времето отминало,
ще останем завинаги, тука застинали...

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??