´´ Прошка´´
´´ Прошка´´
Две очи, така искрящи...
Една усмивка,
толкова искрена и щастлива...
Две ръце, за които копнеех...
Това беше ти за мен!
Чувства, които можех да изпитам,
една думичка, която исках да изричам,
но забраних на сърцето да ми говори за това!
Питаш ´´Защо´´?
От страх, че отново ще страдам,
че никога повече,
няма да зърна красивите ти очи,
слънчевата усмивка,
че никога повече няма, няма да ме
докосват твоите силни ръце!
´´СТРАХ´´- една думичка,
чувство от което се срамувам
и не мога да избягам..
то ме преследваше!
Бях сляпа да видя и позная ´´ЛЮБОВТА´´,
по-искрена и чиста
от всяка друга и най- подло нараних те!
Не искам да страдаш!!!
Ти си добър човек,
а грешна сам аз!!!
ПРОСТИ МИ!!!
Аз искам да запазя спомена за теб
така чист какъвто е,
качен на пиедестал дори и да не ми простиш!
Но аз пак моля те Прости ми!!!
декември 2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Николова Всички права запазени
