Dec 30, 2005, 10:07 PM

´´ Прошка´´

  Poetry
1.1K 0 0

´´ Прошка´´

Две очи, така искрящи...

Една усмивка,

толкова искрена и щастлива...

Две ръце, за които копнеех...

Това беше ти за мен!

Чувства, които можех да изпитам,

една думичка, която исках да изричам,

но забраних на сърцето да ми говори за това!

Питаш ´´Защо´´?

От страх, че отново ще страдам,

че никога повече,

няма да зърна красивите ти очи,

слънчевата усмивка,

че никога повече няма, няма да ме

докосват твоите силни ръце!

´´СТРАХ´´- една думичка,

чувство от което се срамувам

и не мога да избягам..

то ме преследваше!

Бях сляпа да видя и позная ´´ЛЮБОВТА´´,

по-искрена и чиста

от всяка друга и най- подло нараних те!

Не искам да страдаш!!!

Ти си добър човек,

а грешна сам аз!!!

ПРОСТИ МИ!!!

Аз искам да запазя спомена за теб

така чист какъвто е,

качен на пиедестал дори и да не ми простиш!

Но аз пак моля те Прости ми!!!

декември 2005 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...