30 дек. 2005 г., 22:07

´´ Прошка´´

1.1K 0 0

´´ Прошка´´

Две очи, така искрящи...

Една усмивка,

толкова искрена и щастлива...

Две ръце, за които копнеех...

Това беше ти за мен!

Чувства, които можех да изпитам,

една думичка, която исках да изричам,

но забраних на сърцето да ми говори за това!

Питаш ´´Защо´´?

От страх, че отново ще страдам,

че никога повече,

няма да зърна красивите ти очи,

слънчевата усмивка,

че никога повече няма, няма да ме

докосват твоите силни ръце!

´´СТРАХ´´- една думичка,

чувство от което се срамувам

и не мога да избягам..

то ме преследваше!

Бях сляпа да видя и позная ´´ЛЮБОВТА´´,

по-искрена и чиста

от всяка друга и най- подло нараних те!

Не искам да страдаш!!!

Ти си добър човек,

а грешна сам аз!!!

ПРОСТИ МИ!!!

Аз искам да запазя спомена за теб

така чист какъвто е,

качен на пиедестал дори и да не ми простиш!

Но аз пак моля те Прости ми!!!

декември 2005 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....