Прошка
Прощавам ти, прости ми и ти.
Да прошка на теб ти давам,
да забравя за лошото аз решавам,
когато нараняван съм бил, забравям.
Да мога да простя, обещавам.
Това е достойно за силен човек,
притежаващ ценностите от миналия век.
Прощавам на близки, дори на познати,
за това се изисква сила голяма,
да забравиш,простиш и продължиш напред,
това е Истината, друга няма!
Да хората сме грешни, не всичко винаги е наред.
Прости ми майко за това,
че съм далеч,но ти си в моето сърце.
Дали с думи или с дела съм те наранил,
не е нарочно,живота не съм подредил.
Прощавайте мой синове мили,
че не съм до вас, но намирам сили,
с Живота да се боря и да ви помагам.
Нося ви в моето сърце,без да се налагам.
Мисля за вас ,чувствам ви, вас обичам,
да бъдем заедно повече се заричам.
Прощавам и на вашата майка,
която ви гледа без да се вайка!
Уви, отиде си Любовта между нас,
това се отрази най-много на вас.
Прощавам и искам прошка от Бога,
без да простя да живея спокойно не мога!
Помолих се навел глава сега
и почуствах в сърцето си топлота.
Едно приятно чуство необикновено,
Едно изживяване неповторимо.
Моля простете и на мен,
да грешките си признавам, всеки ден!
© Валентин Миленов Всички права запазени