Mar 15, 2016, 10:07 PM

Прошка

834 0 2

                                                    Прошка

 

Прощавам ти, прости ми и ти.

Да прошка на теб ти давам,

да забравя за лошото аз решавам,

когато нараняван съм бил, забравям.

 

Да мога да простя, обещавам.

Това е достойно за силен човек,

притежаващ ценностите от миналия век.

 

Прощавам на близки, дори на познати,

за това се изисква сила голяма,

да забравиш,простиш и продължиш напред,

това е Истината, друга няма!

 

Да хората сме грешни, не всичко винаги е наред.

 

Прости ми майко за това,

че съм далеч,но ти си в моето сърце.

Дали с думи или с дела съм те наранил,

не е нарочно,живота не съм подредил.

 

Прощавайте мой синове мили,

че не съм до вас, но намирам сили,

с Живота да се боря и да ви помагам.

 

Нося ви в моето сърце,без да се налагам.

Мисля за вас ,чувствам ви, вас обичам,

да бъдем заедно повече се заричам.

 

Прощавам и на вашата майка,

която ви гледа без да се вайка!

Уви, отиде си Любовта между нас,

това се отрази най-много на вас.

 

Прощавам и искам прошка от Бога,

без да простя да живея спокойно не мога!

Помолих се навел глава сега

и почуствах в сърцето си топлота.

 

Едно приятно чуство необикновено,

Едно изживяване неповторимо.

Моля простете и на мен,

да грешките си признавам, всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...