Mar 15, 2016, 10:07 PM

Прошка 

  Poetry » Phylosophy
665 0 2

                                                    Прошка

 

Прощавам ти, прости ми и ти.

Да прошка на теб ти давам,

да забравя за лошото аз решавам,

когато нараняван съм бил, забравям.

 

Да мога да простя, обещавам.

Това е достойно за силен човек,

притежаващ ценностите от миналия век.

 

Прощавам на близки, дори на познати,

за това се изисква сила голяма,

да забравиш,простиш и продължиш напред,

това е Истината, друга няма!

 

Да хората сме грешни, не всичко винаги е наред.

 

Прости ми майко за това,

че съм далеч,но ти си в моето сърце.

Дали с думи или с дела съм те наранил,

не е нарочно,живота не съм подредил.

 

Прощавайте мой синове мили,

че не съм до вас, но намирам сили,

с Живота да се боря и да ви помагам.

 

Нося ви в моето сърце,без да се налагам.

Мисля за вас ,чувствам ви, вас обичам,

да бъдем заедно повече се заричам.

 

Прощавам и на вашата майка,

която ви гледа без да се вайка!

Уви, отиде си Любовта между нас,

това се отрази най-много на вас.

 

Прощавам и искам прошка от Бога,

без да простя да живея спокойно не мога!

Помолих се навел глава сега

и почуствах в сърцето си топлота.

 

Едно приятно чуство необикновено,

Едно изживяване неповторимо.

Моля простете и на мен,

да грешките си признавам, всеки ден!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??