Прошка
Когато звезното небе покаже
тайните си скрити от деня...
И бършеш си сълзите в самота!
Крадецът ,тоз мръсник всеяден,
роден от ревност и тъга.
В съня ти праща горчилката ,човешка.
Ръка, която само взима...от тебе любовта.
А нещо в теб напира...пита докога,о мъка,
таз болка съчетана със съдба, мъгла!
Камбаната отдавна в глухота е приспана.
Отецът отдава не е идвал тук,а кръста...?
Тежък кръст в душата ти те стяга.
Прощавай,майко, че с доброто съгреших.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
