Sep 25, 2024, 6:25 AM

Прошка

  Poetry
398 1 2

Когато звезното небе покаже

тайните си скрити от деня...

И бършеш си сълзите в самота!

Крадецът ,тоз мръсник всеяден,

роден от ревност и тъга.

В съня ти праща горчилката ,човешка.

Ръка, която само взима...от тебе любовта.

А нещо в теб напира...пита докога,о мъка,

таз болка съчетана със съдба, мъгла!

Камбаната отдавна в глухота е приспана.

Отецът отдава не е идвал тук,а кръста...?

Тежък кръст в душата ти те стяга.

Прощавай,майко, че с доброто съгреших.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Приятелю,Благодаря и нека доброто винаги бъде с теб!До нови,Младене!!!
  • Много силна поетична изповед, свързана с най-святото за един син - майката.

    " Тежък кръст в душата ти те стяга.
    Прощавай, майко, че с доброто съгреших."

    Разтърсващ финал. Поздравление, Ачо!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...