9.03.2007 г., 19:31

Прошка

1.3K 1 20
Дай му, Господи, сили да преглътне вината
и греха да изскубне от корен.
Омагьоса го с устни една непозната
и превърна лицето ми в спомен.

Дай му вярата в нечие чуждо огнище,
ключ за чужда врата изпрати му.
Не допускай да тръгне останал без нищо -
без сърце, без душа и без име.

Дай му прошка, защото и аз му прощавам.
Направи от вината му цвете.
Разпилей гордостта ми. Превърни я в жарава,
та по пътя трънлив да му свети. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че мога да те чета! Но за този стих мога да кажа следното и с това, че е различно от мненията тук и атмосферата на стиха, не искам да засегна никого. Бих казал така:

    Всекиму заслуженото!

    В това за мен се състои справедливостта на живота!
  • Истинска си! Поздравления!
  • Много,много силно!
  • Браво!Страхотен стих!
  • Страхотен стих си написала Нели!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....