9 мар. 2007 г., 19:31

Прошка

1.3K 1 20
Дай му, Господи, сили да преглътне вината
и греха да изскубне от корен.
Омагьоса го с устни една непозната
и превърна лицето ми в спомен.

Дай му вярата в нечие чуждо огнище,
ключ за чужда врата изпрати му.
Не допускай да тръгне останал без нищо -
без сърце, без душа и без име.

Дай му прошка, защото и аз му прощавам.
Направи от вината му цвете.
Разпилей гордостта ми. Превърни я в жарава,
та по пътя трънлив да му свети. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че мога да те чета! Но за този стих мога да кажа следното и с това, че е различно от мненията тук и атмосферата на стиха, не искам да засегна никого. Бих казал така:

    Всекиму заслуженото!

    В това за мен се състои справедливостта на живота!
  • Истинска си! Поздравления!
  • Много,много силно!
  • Браво!Страхотен стих!
  • Страхотен стих си написала Нели!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...