9 мар. 2007 г., 19:31

Прошка

1.3K 1 20
Дай му, Господи, сили да преглътне вината
и греха да изскубне от корен.
Омагьоса го с устни една непозната
и превърна лицето ми в спомен.

Дай му вярата в нечие чуждо огнище,
ключ за чужда врата изпрати му.
Не допускай да тръгне останал без нищо -
без сърце, без душа и без име.

Дай му прошка, защото и аз му прощавам.
Направи от вината му цвете.
Разпилей гордостта ми. Превърни я в жарава,
та по пътя трънлив да му свети. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че мога да те чета! Но за този стих мога да кажа следното и с това, че е различно от мненията тук и атмосферата на стиха, не искам да засегна никого. Бих казал така:

    Всекиму заслуженото!

    В това за мен се състои справедливостта на живота!
  • Истинска си! Поздравления!
  • Много,много силно!
  • Браво!Страхотен стих!
  • Страхотен стих си написала Нели!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...