Mar 9, 2007, 7:31 PM

Прошка

  Poetry
1.3K 1 20
Дай му, Господи, сили да преглътне вината
и греха да изскубне от корен.
Омагьоса го с устни една непозната
и превърна лицето ми в спомен.

Дай му вярата в нечие чуждо огнище,
ключ за чужда врата изпрати му.
Не допускай да тръгне останал без нищо -
без сърце, без душа и без име.

Дай му прошка, защото и аз му прощавам.
Направи от вината му цвете.
Разпилей гордостта ми. Превърни я в жарава,
та по пътя трънлив да му свети. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че мога да те чета! Но за този стих мога да кажа следното и с това, че е различно от мненията тук и атмосферата на стиха, не искам да засегна никого. Бих казал така:

    Всекиму заслуженото!

    В това за мен се състои справедливостта на живота!
  • Истинска си! Поздравления!
  • Много,много силно!
  • Браво!Страхотен стих!
  • Страхотен стих си написала Нели!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...