10.06.2010 г., 14:32 ч.

Прошка 

  Поезия
475 0 2

 

 

Колко тетрадки изписах,

но за пръв път те моля – Прости!

Че някога те обичах

и оставих по тебе следи...

 

Тръгвам си, време е вече,

не трябва да се застоявам.

Трудно е да кажеш: „Човече,

от тук сама продължавам.”.

 

Просто мечтите ми спираш,

а съм млада и ми се лети.

Защо крилата ми режеш?

От теб сега си тръгвам. Прости!

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??