Jun 10, 2010, 2:32 PM

Прошка 

  Poetry
477 0 2

 

 

Колко тетрадки изписах,

но за пръв път те моля – Прости!

Че някога те обичах

и оставих по тебе следи...

 

Тръгвам си, време е вече,

не трябва да се застоявам.

Трудно е да кажеш: „Човече,

от тук сама продължавам.”.

 

Просто мечтите ми спираш,

а съм млада и ми се лети.

Защо крилата ми режеш?

От теб сега си тръгвам. Прости!

 

 

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??