16.03.2013 г., 13:51 ч.

Прошка 

  Поезия » Друга
634 1 1

 

 

           ПРОШКА

 

 

Смирено днес подавам ти ръка,

за прошка моля и прощавам,

потребност е за всякоя душа,

прости ли, тя се извисява.

 

В живота си не съм безгрешна,

не винаги съм и добра -

човешко е да правим грешки,

такава е човешката съдба.

 

По стълбицата на живота

от грях към прошка все вървим,

на път към своята голгота

човешкото да съхраним.

 

Смирено днес подавам ти ръка,

за прошка моля и прощавам,

от утре със пречистена душа

по пътя си ще продължавам.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??