ПРОШКА
Смирено днес подавам ти ръка,
за прошка моля и прощавам,
потребност е за всякоя душа,
прости ли, тя се извисява.
В живота си не съм безгрешна,
не винаги съм и добра -
човешко е да правим грешки,
такава е човешката съдба.
По стълбицата на живота
от грях към прошка все вървим,
на път към своята голгота
човешкото да съхраним.
Смирено днес подавам ти ръка,
за прошка моля и прощавам,
от утре със пречистена душа
по пътя си ще продължавам.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени